Въпреки тежестта на идиотите, Земята успя да направи още едно пълно завъртане около Слънцето. Честито! 

Тези дни попаднах на един популярен видеоклип в социалната мрежа, който е събрал десетки хиляди гледания и споделяния. 

Децата рецитират известната възрожденска песен и припяват

". . .щете ме колете, щете ме бесете . . ."

Това са деца на видима възраст около пет-шест години. От малки им се набива в главата как турците са ни клали, бесили, изнасилвали и мародерствали. Българския национализъм не може да не е повлиян от патетиката, жалването, мърморенето и черногледството. Цялото ни минало се описва като нещо трагично с тук-там светли проблясъци. Няма друг такъв народ, за който основна тема в патриотичната доктрина да е как са го колили и бесили. И ако някой, недай Боже, не споделя комплекса за малоценност, патетиката и самосъжалението, които тресат всички ще се намери някой, който да му кресне: "Как да не са ни клали, бе! А? Как да не са ни е***и?! Как смееш! Гад!" 
На всичкото отгоре темата за Турското робство също предизвиква сблъсък между двата лумпенизирани фронта на крайни русофоби и русофили. Защо руснаците са дошли да ни освободят? И въобще за това ли са дошли (щото видиш ли, попринцип някой е длъжен да дойде и да ни освободи), или защото са си гледали имперските интереси? Ако е заради второто - мръсни гадове! 

Цялото средно образование преминава с набиването на комплекси за малоценност и психически увреждания, превръщащи поредното невръстно хлапе в поредния мрънкащ, черноглед, тюхкащ се и самосъжаляващ се индивид, който вероятно ще живее с майка си докато не се омъжи или ожени - според пола. 

Достоевски много добре описва как българите посрещат намръщени и песимистично руснаците и какво заварват те у нас. 

"...изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя," плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! Та у нас и заможните мужици не се хранят така!"

А защо българина да рискува спокойствието си? Българина обича спокойствието. Има си ядене, има си пийване, защо да рискува да се освобождава - тоест да си рискува имота, мръвката и виното за нещо несигурно? Затова били намусени онези българи, защото били скептици, както винаги. Ами, ако се провали цялата тая работа?! Затова и когато водели хайдутите с прангите по площадите старите дърпали за дрехите младите и ги сочели с пръст с предупредителните думи "Ето, видяхте ли какво става с хайдутите!" - тоест - "Стойте си мирно, че виждате какво ще стане..." Такива сме си и до днес - мрънкащи и самосъжаляващи се, търпящи и комплексирани. Отказващи да пораснем и да приемем, че никога не сме били някакъв светофен фактор. Вместо това се сърдим на целия свят и го обвиняваме, че видите ли, той, света, много се страхувал и ни завиждал за всичко - за "най-красивата земя", за "най-красивите жени", за необятните ни умове и таланти и прави всичко възможно да ни саботира.

А когато в Прага се надигнаха, докато ние си живуркахме спокойно, ние първи хукнахме да пращаме танкове да потушим този ерес срещу великия "социализъм", от който в последствие не се освободихме и не направихме и опит (с изключение на Горянското движение), а той просто се сгромоляса. И вече не се редим на опашки за банани, а си ги купуваме свободно. И дънки Ливайс има. И свобода, ужким. Но ние не умеем да живеем свободно, ние постоянно мислим за робството и 45-те години ограничения през социализма. Ние не можем да сме свободни, като онази птичка, която не може да лети, защото цял живот е била в клетка. Затова и когато излезем да протестираме - един път на 5-6 години ние не знаем какво искаме и не можем да го формулираме, когато ни попитат драгите журналисти. Но пък протестирването е някаква форма на социален контакт - слушаме патриотични песни, пийваме си лекичко и играем хора. Няма да се трепем като французите, я! Много стара държава била България. И 20 години сме били на три морета (без флот и пристанища, ама на три!) и преди 25 години бяхме четвърти на световното по футбол. Нека света да го знае, а ако не го знае ние им го повтаряме като папагали, щото на тях не им пука и не си правят сами рисърча! Нищо не знаят! А вижте другите народи и ще разберете къде е проблема. Всичко е в народопсихологията, когато си свикнал да си роб и възпитаваш децата си с робски комплекси за малоценност няма как да се конкурираш с останалите народи. Ти самия водиш вътрешни борби със собствената си идентичност и докато не завършим тези вътрешни борби ние няма как да се борим за други неща - нормален живот, силна икономика, гражданско общество и прочее. Затова вече се мерим с африканските републики от Третия свят и в класациите се нареждаме до тях, а не до тези, които винаги подмазвачески сме въртяли опашка като бездомно куче, чакащо да му хвърлят къшей хляб - европейците. Докато в България младежите си играеха на фашисти и участваха в Бранник в Гърция партизаните правеха за смях германците. И не се оправдаха "Ама ще ни сгазят, затова ще им станем съюзници", както ние. Биха се. Затова и след войната Сталин подигравателно обяснява на Георги Димитров, че в България Съветската армия е "освободила" българите от фашизма, а не родните псевдо-партизани, чийто единствен успех е взривяването на Александър Невски. След фашизма станахме бетер комунисти и от руснаците. Сега станахме бетер евроатлантици. От състава, който съди Васил Левски единствено българина настоява за смъртна присъда. За да се покаже навремето по-голям османлия и от турците. А цялата история на рехавато ни освободително движение е пълна с предателства и съмнения за такива. Говори се, че Левски е предаден, че Ботев е застрелян от свой "другар". Верни, или не, те съществуват, защото предателството е типична българска черта и още от ония времена датира приказката, че "Трима българи са чета с предател". Успеха иска жертви, на които някои народи са готови с цената на милиони жертви, а българина не е готов да си рискува яденето и пиенето за някакви си далечни идеали, които я се сбъднат, я не...

даа, Фетиш, няма как да не се образува, при една 5вековна
такава...ситуация като Османското присъствие!!
ноо, мен ме плаши още повече този...спонтанен,неосъзнат..яростен национализъм..
и, дано ме разберат правилно твоите читатели..
защото, всеки САМ се бори/ със себе си
ето, тук си го казал безцеремонно, и жестоко..
ЧНг, и за многоо години..

В българското училище зомбират децата как са ги колели и изнасилвали, в Германия ги зомбират като мъкнат невръстни дечица да разглеждат концлагерите.