Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2018 08:32 - Какво е да си в германски затвор? (2 част)
Автор: barfly22 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1031 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.12.2018 17:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Аз и още трима души пристигаме в затвора в Хановер с полицейския бус. Единият не млъкна през целия път, все още беше дрогиран. Той обясняваше на другия до него, че затвора в Хановер бил сравнително приличен по впечатленията му от последният му престой в него. Най-добре било в Haus 3 - където са следствените и тези, които чакат да бъдат транспортирани както мен. 

След кратко забавяне портала се отвори и буса влезе в затвора. През  това време чувствах само празнота, не бях уплашен, чувствах безразличие. Във външното крило на затвора минаваш проверка и те вписват. Също така ти взимат кръв и лекар ти прави общ преглед. На проверката те карат да се съблечеш чисто гол, да клекнеш и да кихнеш и да покажеш, че никъде не криеш нещо забранено и няма да го внесеш в затвора. Там предаваш личните си вещи - пари, мобилен телефон и тн. На мен ми взеха и цигарите, което беше първото, с което все пак ми показаха, че съм в затвора, за да се поправя (уж), а не, за да ми е комфортно. Ситуацията в затвора е такава:

Можем да ти дадем цигарите, но можем и да не ти ги дадем. Защо пък да ти ги дадем?
(в конкретния случай), или пък: Можем да ти докараме телевизора в килията (за който в Мюнхен се плаща 22 евро на месец) още днес, но защо пък да не те накараме да чакаш 3-4 седмици, колкото е максимума време, за който ние поемаме ангажимент да ти го донесем? Общо-взето администрацията се интерсува от това да си жив и здрав и що годе нахранен (ако нямаш пари да си поръчваш продукти от супермаркета два пъти месечно). 

След като минах през всичката бюрокрация и проверки през сложен лабиринт от коридори и врати ме доведоха в Haus 3. Това отделение е с дълги коридори с килиии на три етажа. Мен ме качват на третия етаж, където ме водят при главния надзирател (Beamter). Той ми даде някакви кратки инструкции, да не правя мизерии и да стоя кротко, докато след няколко дни (не знае и той колко точно) не се уреди транспорта ми към Мюнхен. Също така ме пита за проблемите ми с алкохола:

- Колко пиеш на ден? 
- Не знам, аз съм алкохолик, не счетоводител, а и ми се губят спомените често. Да кажем до литър водка на ден и бира. Различно... 
- Добре, тази нощ ще можеш ли да спиш, преди утре да минеш контролен и по-обстоен преглед с лекар?
- Да...аз съм по-скоро пияница, не алкохолик. Нямам тремори и мога и да не пия. 
- Добре. Колегата ще те заведе в килията ти.

Аз, носейки един чувал, който тежи повече от мен тръгвам след другия надзирател. Килията ми е на 10 метра от кабинката на главния надзирател. Той отключва. Килията е двойна и вътре има още едно момче. 

image

Моля запомнете как изглежда тази килия. Тя е като евтино хостелче с големи прозорци, през които не само влиза достатъчно въздух, но и можеш да гледаш към двора и...небето. Леглата също са прилични. Като цяло условията са добри. Не такива обаче бяха условията в Мюнхен - там където ме съдят и където трябваше да лежа в затвора. Но ще стигнем и до там.

- Здравей, пич, явно ще сме в една килия. - момчето ми подаде ръка и се представи. - Аз съм Кевин, приятно ми е. 

Стиснахме си ръцете и се запознахме. Той не беше германец. Всъщност в затворите почти няма германци. Ако на един етаж има 100 човека, то максимум 10 от тях са германци. (и това е много, ако сравним с наблюденията ми в Мюнхен, където на моя етаж имаше едва 1 етнически германец). Кевин беше като мен - смес "носорог с булдог". Той беше наполовина канадец, наполовина хаваец. Беше набит и здрав, носеше очила и, алелуя, говореше английски, така че си общувахме лесно. Беше арестуван за притежание и разпространение на наркотици. В доста големи количества, но Хановер е по-либерален град, както вече казах в първата част, и присъдата му не беше чак толкова голяма. В Бавария щеше да лежи поне два, три пъти повече.

Аз започнах да вадя съдържанието на чувала и да го нареждам на леглото си. В чувала ми бяха дали чаршафи, възглавница, одеяло, посуда за хранене, паста и четка за зъби и две книжки - едната с правилника на затвора, а другата с моите права. И двете бяха на български...

За щастие социалната работничка дойде малко по-късно и ме отведе в кабинета си, който също беше на нашия етаж. Руса жена на средна възраст, много мила и очевидно - на наша страна. Обяснявам й че мога да не ям, мога да не пия вода, но не мога без цигари и си ги искам. Тя каза, че ме разбира и вдигна служебния си телефон. Обяснява на кратко: "Тук при мен е еди-кой си затворник, току-що пристигнал, взели са му цигарите и сега няма какво да пуши." Колегите й я пренасочват да се обади на друг колега от администрацията. И така тя звънна и разговаря с четирима души, като накрая стана ясно, че няма да ми върнат кутията с цигари, но ще ми дадат пакет с тютюн и хартийки за свиване, но може би най-рано утре, защото вече било късно. Е, викам си, пак е нещо и й благодарих. Написахме писмо до баща ми (не исках да му звъня...), за да знае къде съм се запилял и че този път не съм в болница или арест, а в затвора. 

Върнаха ме в килията. 30 минути по-късно вратата се отключи и фрау Вагнер (социалната работничка) се протегна и с усмивка ми даде един пакет тютюн ред бул и листчета за свиване. Още отвън знаех, че в затвора най-ценното нещо е тютюна, той е валутата вътре. С него можеш да си купиш и осигуриш всичко. Нямаш ли тютюн, все едно нямаш пари. А ред бул беше най-ценения. 

image


Вече имах най-важното - цигари и валута. По-късно, около 18ч. отварят килиите и всички затворници на етажа се нареждат на опашка, за да получат храната си за вечеря и за утрешната си закуска, както и пакетче кафе. И стоя си аз с чинийката на опашката и не мога да повярвам колко културно и спокойно тези яки момчета, иначе целите в татуировки, стоят и си чакат реда. В германския затвор всеки предпочита да си изкара присъдата при тези що-годе поносими условия и да не се забърква в проблеми, които ще му костват няколко дни или повече в "бункера" - една гола стая с тоалетна, в която те затварят по бельо и ти дават едно хартиено одеяло да се завиеш с него. Нямаш нищо. Включително и тоалетна хартия и вода. Затова всеки предпочита да си стои в килията, където затворниците си създават свой уют и ред с малкото, което и до което имат достъп. Храната, която давах в Хановер беше съвсем нормална - пакет салам или шунка, хляб и масло. Веднъж седмично даваха и пакет чай, както и опаковка с 10 бр. сладко, което да си мажеш на филии. Но хляба не беше достатъчно и той беше едно от нещата, които да си набавяш от другите. Един от приятелите на моя съкилийник Кевин подкупваше хаусарбайтъра (затворник, който работи), който раздаваше храната и той му даваше по един пакет хляб всеки ден само за него. Съответно и ние получавахме по няколко филии безплатно отгоре. На мен ми стигаше, но на Кевин и така не му стигаше. Той беше над 100 килограма мъж. 

След като си взехме храната ни прибраха по килиите и пак ни заключиха. Към 20ч. вечерта дойде един надзирател, а с него имаше лекар. Отвориха само прозорчето на килията и ме повикаха по име. Дадоха ми две таблетки диазепан - в случай, че се измъчвам без алкохол и не мога да заспя. Бях леко очуден, защото не съм ги молил, но главния охранител, който ме разпитва колко пия, явно е наредил за всеки случай да ми дадат тези преспивателни. Да, обаче на мен не ми трябваха. Кевин ми каза, че 6 диазепан таблетки струват 1 пакет с табак. Супер. Всеки ден ми даваха по 3, а аз ги разменях за табак. По едно време имах толкова много табак, че се чудех какво да си купувам от другите затворници - кока-кола, течен шоколад, корнфлейкс, мляко - напазарувах си всичко. На ден ни извеждаха за по един час навън, на двора. Там може да играеш тенис на маса или шах, или просто да се разхождаш и да си пушиш цигари на чист въздух. Там цялото отделение Haus 3 излизаме заедно на разходка. В затвора е пълно с руснаци, грузинци, българи, украинци, черни, араби и какви ли не, но не и германци. Добър плюс за мен е, че говоря и английски и руски и що-годе немски. Не след дълго се сдушихме с братушките и те ми лепнаха прякора "дипломат", заради езиците, а и заради това, че умеех да комуникирам с абсолютно всички и честно казано си бях мошеник и преди затвора. 

Моят съкилийник Кевин се познаваше с други две момчета, които бяха в същото отделение и на свобода. Единия така и не разбрах как му е истинското име, но всички му викаха "Франкфурт", защото беше от там. С него малко по-трудно комуникирахме, защото той говореше на друг немски диалект. Другият пък беше от Доминикана - 130 килограмов исполин. Именно той подкупваше хаусарбайтъра да му дава по един пакет хляб само за него, за да може що-годе да се наяде поне на вечеря. 

Най-близък ми беше Кевин естествено. Разменихме си адреси, профили в социалната мрежа и тн. Приятелствата в затвора са много редки, но и истински. Вътре нямате почти нищо и всичките сте равни. Делите малкото, което имате и не го споделяте с никой, споделяте несгодите и малките радости, като това да имаш кафе и цигари сутринта, или веднъж в месеца да дадат печено пиле или пица за вечеря. Като цяло иначе си сам - всеки за себе си. Никой не ти налита, но и никой не се интерсува от теб, всеки оцелява самостоятелно. 

Интересно е, че затвора в Хановер е единствения, в който имаше наркотици. В Мюнхен това е невъзможно. Вечер пушехме хашиш и си говорехме за всякакви неща с Кевин. За живота отвън, за грешките, които ни докараха тук, за близките, които ни липсват и ни чакат...за всичко. И така мина първата ми седмица в затвора. Вече бях видял и разбрал как функционира затворническото общество. Адаптирах се бързо.

След тази една седмица в Хановер започнаха да ме транспортират. Но транспорта не беше директно от Хановер за Мюнхен, беше твърде далеч. Спирахме по пътя и стоях за по няколко дни в затворите в две малки градчета до Хановер, след това в Нюрнберг и накрая там, където ме чакаха с отворени обятия: Мюнхен. В Нюрнберг останах още 5 дни преди да ме закарат в Мюнхен. От всички затвори в Германия, мюнхенския Щаделхаймер е най-мизерния и гадния. Затова ме предупреждаваха във всички затвори - от Хановер до Нюрнберг и от всеки затвор ме изпращаха така, всякаш отивам на заколение. 

За това как излежах присъдата си в мюнхенския затвор и какво се случи, след като ме пуснаха - в трета част







Какво е да си в германски затвор? (1 част) :

http://barfly22.blog.bg/lifestyle/2018/12/12/kakvo-e-da-si-v-germanski-zatvor.1638282



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: barfly22
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 33057
Постинги: 14
Коментари: 74
Гласове: 14
Архив